Художник замени четката с животновъдство

Художник избра редките видове животни пред палитрата. Повече от 20 години Сидер Седефчев развъжда каракачански овчарски кучета и редки видове овце и кози в кресненското село Влахи. В стопанството на фермера живеят още мечка и вълк.

За Сидер всичко започва като на шега. Води го любовта му към природата и желанието му да я опази. Посвещава се на каракачанската порода кучета - негова слабост от дете. Много скоро към развъдника от 50 кучета се появява и старата порода каракачанска овца.

"След три години непрекъснато обикаляне събрахме около 40-45 животни, от които започнахме подбор чрез развъдна дейност. И в момента се създаде най-голямото стадо и единствено такова хомогенно от старотипна каракачанска овца", разказва Седефчев.

Дребнички, с тънки, но здрави и пъргави крака животните естествено оцеляват в планината над Влахи. Уникално в способността си да не пропуска влага, руното е запазило изчезващата порода животни и до днес.

Слабост за фермера са още калоферските кози и виторогата дългокосместа коза. Сидер отглежда няколко десетки от тях.

Във фермата на художника във Влахи свое място е намерил и мечокът Недо. Сидер го спасява в тежък за животното момент. И както всеки голям мечок вегетарианец, Недо има и специфичен характер, с който държи да се съобразяват.

Най-забавно е в "детската градина". Така фермерът шеговито нарича стадото от малки козлета.

Амбициозният мъж е убеден, че човек трябва да се обърне към природата и да я опазва. В първата седмица на април за трети път ще организира изложба на редките видове кози, овце и каракачански кучета.

Вижда в идеята огромен потенциал. Убеден е, че това може да даде не просто поминък на хората, а да отвори врати към развитие на селски туризъм. Икономическата изгода от това начинание ще бъде явна. Засега обаче Сидер Седефчев среща в тази посока само трудности, които за щастие успешно преодолява.